Изплащането на субсидии за декар е под въпрос

Изплащането на субсидии за декар е под въпрос
Схемата може да се запази и през 2014

Парите за нивите – близо 1,140 млрд. лева, които трябваше да бъдат платени в края на януари, както обещаха от фонд „Земеделие”, ще бъдат преведени по банковите сметки на стопаните със забавяне на два транша. Първият ще тръгне след 15 март, а вторият – след 1 април. Това стана ясно след извънредна среща между представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), министър Найденов, председателя на Комисията по земеделие и гори Десислава Танева, зам.-министъра на финансите В. Горанов и изпълнителния директор на фонда Румен Порожанов. Причина за забавянето е, че няма достатъчно средства в хазната. Предложението на агроведомството било субсидиите да дадат на два пъти - през февруари и март, но земеделците настоявали да си получат парите наведнъж. Фермерите трябва да получат по 26 лв. на декар. Въпреки, че Брюксел разреши на страните - членки подпомагането да се изплаща от октомври, вместо от декември както е по регламент, в края на миналата година земеделските чиновници вече веднъж обясниха, че преводът на сума от 1 млрд. лева може да блокира системата СЕБРА на БНБ за разплащане. Нужно било време да се тества и затова преводът щял да стане в края на януари. На заседанието на министрите в Брюксел, което се проведе миналата седмица в Брюксел, Ирландското председателство на ЕС официално е внесло предложение 2014 г. да стане преходна за преминаване от схемата за Директни плащания към новия модел – Права на плащане. Това означава, че и през 2014 г. стопаните ще кандидатстват по позната им схема за единно плащане на площ. Новата система ще се основава на Права на плащане. За да могат стопаните се възползва от нея, Брюксел предлага увеличаване на обхвата на референтните години за първоначалното разпределение на плащанията. Така всеки фермер може да избере коя година от трите - 2009, 2010 или 2011 г. ,ще избере за референтна, за да получи право на плащане. Това означава, че за да получи право на плащане за дадена година, земеделският производител вече трябва да е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ през една от трите години – 2009, 2010 или 2011 г. През първата година на въвеждане на новата схема, пък ще се извърши първоначалното разпределение на права на плащане. Каквито площи заяви производителят през тази година, такива права за плащане ще получи за следващия програмен период до 2020 г.
Права на плащане
Субсидията за едно право на плащане, ще се определя всяка година. Тя ще се изчислява, като се разделя националният финансов пакет по схемата на броя на заявените при кандидатстване права на плащане през съответната година. ЕК предвижда и възможност да се търгува с правата на плащане. Те ще могат да се продават, наследяват, да се делят между съдружници. Подобна схема се прилага в старите страни членки, но за България тя е изцяло нова. На заседанието на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) в ЕП, което се състоя на 23 и 24 януари, беше решено и предложението за включване на възможност за държави членки, които към 31 декември 2013 г. са прилагали Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), да могат да продължават да я прилагат като временна схема до 31 декември 2020 г.
На форума беше решено още в новата ОСП да има таван на директните плащания до 300 000 евро,
30% зелен компонент и 15% за обвързано производство. Отхвърлено беше предложението на българските евродепутати за изравняване на субсидиите за преките плащания с тези на старите страни – членки през 2014. Остава приетото решение, записано в глава „Земеделие”, това да се случи през 2016 г. Прието беше и предложението, фермери със субсидии над 300 000 евро да нямат право на повече пари от ЕС. Таванът обаче няма да важи за кооперативите. България е сред държавите членки с равнище на директни плащания между 70 и 80% от средната стойност. В тези страни членки, които получават повече от 80% от средното, увеличението ще е с 10%. За първи път у нас ще има възможност за субсидиране, обвързано с производството. Тук влизат чувствителните за България сектори тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, овощарство, ще се плаща и за пчелно семейство. Във връзка с гъвкавостта между стълбовете страните членки ще имат възможност да прехвърлят 10% от Втори към Първи стълб и 15% от Първи към Втори. Ще има 30% обвързване на директните плащания с озеленяване. Прието е предложението 7% от земята за екологични приоритетни области (угар, особености на ландшафта, плетове, храсти) да бъдат намалени на 3% и през 2017 г., когато има ревизия и се прецени, че този нов критерий работи добре и не затруднява земеделските производители, да се премине към 5% и по-късно към 7%.
Парите за развитие на селските райони
Членовете на Комисията по земеделие към Европейския парламент миналата седмица се съгласиха, че в следващия програмен период до 2020 г. земеделските стопани трябва да продължат да получават субсидии за развитие на селските райони, дори ако ползите за околната среда от подобни програми по Втори стълб, не са по-големи от тези, изисквани от „зеления компонент” за техните директни плащания.Евродепутатите одобриха всички внесени компромисни изменения, включително орязването на плануваните зелени изисквания и гласуваха „мандат за водене на преговори“ в Европейския парламент относно Първи стълб и режима за субсидии след 2013 г. Това означава, че ще се въведат
Гъвкави зелени мерки
Комисията по земеделие иска тези мерки да бъдат обвързани с 30% от плащанията по Първи стълб и да варират въз основа на размера на фермата. От комисията също подкрепиха идеята за разнообразни „еквивалентни“ мерки, които ще освобождават бенефициентите от задължението да изпълняват някои или всички екологосъобразни (зелени) изисквания.Фермите в съюза, които се намират в зоните на Натура 2000, трябва да се считат за „зелени по подразбиране“ заедно с органичните стопанства, решиха още от Комисията. Нейните членове се съгласиха, че стопанства, които са включени в сертифицирани екологични схеми, следва да бъдат освободени от задължението за спазване на зелените компоненти. Стига тези схеми да имат „най-малко същото въздействие”, каквито има заложени в Първия стълб. Не беше одобрено обаче изменението, което щеше да включи зелените изисквания като отправна точка за агроекологичните схеми от Програмата за развитие на селските райони след 2013 г. Това щеше да вдигне летвата за схеми по Втори стълб, което би решило спора за двойното финансиране. Освен това членовете на ЕП се съгласиха, че цялата ферма може да бъде освободена от зелените изисквания, дори и само част от стопанството да е включено в схема за екологични плащания по Втори стълб. Нито един от докладчиците на Комисията по земеделие не оспори предположението, че две плащания за едно и също нещо биха били незаконни съгласно законодателството на ЕС, което ще повиши залозите, след като битката продължи, когато предложенията стигнат до пленарната зала през март.